Масонският идеал за свобода в творчеството на Й. В. Гьоте
Брат N.G.
Йохан Волфганг фон Гьоте, един от най-великите немски писатели и философи, е бил активно участващ в свободното зидарство. Животът му в масонската ложа е тясно свързан с неговите философски и литературни интереси. Ето кратка биография на Гьоте в контекста на неговия свободнозидарски живот.
Ранни години и първи контакти с масонството
1749 г. – Гьоте е роден на 28 август 1749 г. във Франкфурт на Майн, Германия. Баща му, Йохан Каспар Гьоте, е бивш адвокат и имперски съветник, който осигурява на сина си широко образование, включително в областта на изкуствата, науките и философията. Майката на Гьоте, Катарина Текстор, от знатен франкфуртски род, дава на сина си хуманитарния възглед и поетичното, изпълнено с фантазия настроение.
1765–1768 г. – Гьоте следва право в Лайпцигския университет, където се запознава с литературни и философски идеи, които по-късно ще повлияят на неговото творчество и интерес към масонството. В края на престоя си в Лайпциг Гьоте се разболява от една почти смъртоносна болест и се завръща в родния Франкфурт.
1770–1771 г. – Гьоте продължава университетското си образование в Страсбург и защитава докторска дисертация по право. Тук той среща Й. Г. Хердер, „бащата на културния национализъм“ и член на ложата „Коронованият лъв“. Хердер оказва мощно влияние върху Гьоте, включително и в посока формиране на масонски възгледи и интерес.
1775 г. – Херцогът на Ваймар Карл Аугуст, член на братската масонска верига, кани младия Гьоте да стане ваймарски държавен министър.
Първи стъпки в масонството
1780 г. – На 3 юни Гьоте е иницииран в ложа „Амалия“ във Ваймар, Германия. Това е ключов момент в живота му, тъй като масонството става важна част от неговата философия и творчество.
1780–1782 г. – Ложа „Амалия“ работи под „Ритуала на строгото спазване“ (Strikte Observanz), който включва елементи на тамплиерските традиции и алхимия. Гьоте се интересува от тези езотерични аспекти, които повлияват на неговите литературни произведения, включително „Фауст“.
1786 г. – С помощта и с финансовата подкрепа от братската масонска верига Гьоте предприема своето пътуване до Италия и прави епохалното откритие на „прарастението“.
1788 г. – Гьоте се запознава с Фр. В. Шилер, също брат масон, и остава в творческо приятелство с него до ранната смърт на Шилер. Именно възгледите на Шилер в неговите „Естетически писма“ повлияват по-късно Гьоте да напише „Приказката за зелената змия и красивата лилия“.
Развитие на масонската кариера
1808 г. – Ложа „Амалия“ приема реформираната система на Фридрих Лудвиг Шрьодер, която се фокусира върху връщането към чистите принципи на масонството. Гьоте подкрепя тази реформа, тъй като тя отговаря на неговите идеали за хуманизъм и просвещение.
1810–1832 г. – Гьоте остава активен член на ложа „Амалия“ до края на живота си. През 1831 г. той отпразнува своя 50-годишен юбилей като свободен зидар.
Масонските идеи в творчеството на Гьоте
Масонството оставя дълбок отпечатък в творчеството на Гьоте. Ето няколко примера:
„Фауст“ (1808–1832) – в този шедьовър присъстват свободнозидарски концепции като търсенето на познание, духовното усъвършенстване и борбата между светлината и мрака. Така наречената вътрешна трансформация на Фауст отразява процеса на масонското посвещение.
„Приказка за зелената змия и красивата лилия“ (1795) – това произведение е изтълкувано от мнозина като алегория на масонските принципи. Змията символизира познанието, а красивата лилия – духовната чистота. Разказът представя символичния път на просветлението.
Стихотворението „Тайните“ (Die Geheimnisse) е философско и мистично произведение, написано през 1784–1785 г. То е вдъхновено от идеите на розенкройцерството и средновековните мистични ордени, като изследва теми като духовното търсене, единството на човечеството и връзката между човека и божественото
Вилхелм Майстер“ (1798) – в тази поредица от романи Гьоте представя тайнствени общества, които обучават и направляват главния герой. Това е отражение на свободнозидарската идея за самоусъвършенстване чрез образование и житейски опит.
.
Поезия и истина“ (1808–1831) – в някои от неговите стихотворения и афоризми Гьоте използва масонски термини и символи, като светлината (познание), колоните (основите на мъдростта) и братството. Използваният в ритуала за Първа степен на АФАМ израз „Само законът ни дава свобода“ е цитат от един сонет в това произведение на Гьоте.
Последни години
1832 г. – Гьоте умира на 22 март във Ваймар. Последните му думи – „Още светлина!“ („Mehr Licht!“), се интерпретират като препратка към масонските идеали за просветление и знание.
Масонската символика
в „Приказка за зелената змия и красивата лилия“ на Гьоте
„Приказка за зелената змия и красивата лилия“ е алегорична творба, написана от Гьоте през 1795 г. Тя е част от неговите философски и мистични търсения и се смята за едно от най-загадъчните му произведения.
Приказката разказва за свят, разделен от река – символ на границата между материалната и духовната сфера на съществуването. В този свят живеят магически същества, сред които е зелената змия, която има способността да поглъща злато и да излъчва светлина. Тя играе ключова роля в преодоляването на разединението между различните измерения на сетивно-материалното и духовното битие. Красивата лилия, друг централен образ, е загадъчно същество, което носи красота, но също така може да убива с докосването си.
Сп. „Зидарски преглед“, кн. 45, март 2025
В хода на разказа се появяват различни персонажи – старецът с лампата, момъкът, царските статуи и тайнствените мостове. Всички те участват в процес на преобразяване, който води до постигане на хармония и създаване на мост между различните нива на съществуване – материалното и духовното.
Лилията в приказката символизира царството на свръхсетивното, докато зелената змия представлява човешката душа, която се развива чрез опит и жертва.
Момъкът (символ на търсещия посвещение) в приказката е тласнат от неудържимо желание към царството на лилията. Но само в определени моменти той може да премине в това царство, тъй като между сетивния и свръхсетивния свят стои река – символ на паметта и въображението в нашето съзнание.
Съединението между момъка и лилията води до изграждането на храм върху реката, което означава, че човек постига пълна свобода, когато преодолее ограниченията на чисто сетивния и чисто интелектуалния свят.
Основни процеси и символи в Приказката
Приказката на Гьоте описва прехода на душата от състоянието на вътрешно раздвоение към хармонията между сетивното и духовното, между духа и материята. Защото само когато човек интегрира и съчетае своя житейски опит с духовните си стремежи, той постига истинска свобода.
Гьоте представя в тази приказка един универсален процес на духовна трансформация. Душата трябва да премине през опитности (змията), да се жертва за по-висша цел и чак след това, чрез хармонията на трите принципа (воля, чувство, разум), може да достигне нивото на свободната личност, която е в единство с висшата духовна реалност.
Въпреки че змията е причината за този процес, тя не може да даде на момъка трите дара, които са му необходими, за да управлява новосъздадения духовен свят.
Тези дарове му се дават от трима царе:
- Бронзовият цар му връчва меч и казва: „Дръж меча в лявата си ръка, а дясната остави свободна“.
- Сребърният цар му дава скиптър с думите: „Пази овцете“.
- Златният цар му поставя дъбов венец на главата и казва: „Познай висшето“.
Четвъртият цар, който съдържа смес от трите метала – мед, сребро и злато, се разпада и се превръща в безформена маса. Това символизира факта, че хаотичното съчетание на воля, чувство и разум трябва да бъде преобразувано в съзнателна хармония.
В човека, който се стреми към духовна свобода, действат три сили на душата (които в свободнозидарската традиция са символизирани от трите малки светлини на масонството):
Воля (бронз) – Сила
Чувство (сребро) – Красота
Разум (злато) – Мъдрост.
Човек не е свободен, докато тези три сили действат хаотично смесени в него. За да стане свободна личност, той трябва съзнателно да приеме трите дара поотделно и след това да ги обедини в себе си чрез осъзнат избор.
Когато това се случи, хаотичната смесица от воля, чувство и разум се разпада (символизирано от четвъртия цар) – и човекът постига истинската си духовна свобода.
Заключение.
Пътят на човека към свободата
В края на Приказката, когато новият духовен ред е установен, човекът вече не е подвластен на едностранчиви сили. Той е постигнал вътрешен баланс и духовно просветление.
Гьоте ни показва, че истинската свобода не е просто отхвърляне на ограниченията, а тяхното осъзнато преобразуване. Мостът, изграден от змията, символизира, че опитът, страданието и жертвата са ключови за духовното израстване.
Човек, който е постигнал това състояние, не се страхува от предизвикателствата на живота, защото знае, че всяко изпитание е част от неговото вътрешно развитие. „Това, което е преходно, е само символ на вечното“ – са и финалните думи от „Фауст“ на Гьоте.
Според думите на големия изследовател и последовател на Гьоте – д-р Рудолф Щайнер, тежестта и мащабът в творчеството на Гьоте тепърва ще биват преоткривани и поставяни в истинската му светлина и тежест. Според Щайнер общочовешкото значение на Гьоте (включително за свободното зидарство) за нашата Пета следатлантска културна епоха е толкова голямо, както това на Платон е било за предходната Четвърта следатлантска културна епоха.
Паметникът на Гьоте във Франкфурт
Допълнителна литература по темата
https://myeyestoyou.wordpress.com/2019/09/28/zelenata-zmiya/
http://anthroposophie.byu.edu/bulg/022.pdf
https://galerianadumite.bg/wp-content/uploads/2020/10/e-book-GA-172-R.-Steiner-1.pdf