In Memoriam: Брат проф. Венцеслав Николов (1943 – 2025)

 

 

На 18 август 2025 г. ни напусна нашият скъп брат проф. Венцеслав Николов, член на ложа „Светлина 92“. Той бе високо уважаван и ценен духовен водител,  пример за достоен и тачен от братята масон, както в ложата си, така и сред ОВЛБ.

Проф. Венцеслав Николов бе изключителен музикант, преподавател и духовен пример на поколения творци. Неговата загубата е тежка не само за българската музикална общност, но и за световната. Отиде си един голям артист, чието дело и личност ще продължат да вдъхновяват младите творци.

Проф. Венцеслав Николов e роден в Русе през 1943 г. Първите си концерти изнася 14-годишен, на 23 години е дебютът му заедно със Софийската филхармония в премиерното за България изпълнение на „Концерт номер 1“ от Шостакович. Развива интензивна концертна дейност – солист е на симфонични оркестри, изнася камерни концерти, концертни турнета из цяла Европа, Северна и Централна Америка.

Освен виолончелист и диригент, той е професор по камерна музика в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, педагог, писател белетрист, ерудит. Репертоарът му обхваща над 400 произведения от класиката до съвременността – от виолончелови концерти до виртуозни миниатюри. Множество съвременни композитори са му посветили свои творби. Създател е на лятната академия на остров Фьор в Северно море, води курсове и семинари в Баден-Баден, в Швейцария, Италия, САЩ, както и майсторски класове в България. Автор е на над десет книги.

Проф. Венцеслав Николов е удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на НМА на 27 април 2024 г.

Проф. Венцеслав Николов оставя ярка следа в българската култура – светъл пример за всеотдайност към изкуството и към младите поколения.

Брат Венци Николов дарява любителите на класическата музика, многократно и братята си, с множество благотворителни концерти – солови, а през последните години и със студентите си от вече известния камерен ансамбъл „Силуети“. Той е не само забележителен музикант и педагог. Също така  той е и автор на редица книги с проза и поезия: „Едно учителско семейство“ (2003), „Пътуване с Venzicello“ (2005), „Капричии“ (2006), „Острови“ (2007), „Пътека от звуци“ (2008), „Крадци на сенки“ (2009), „Да бягаме ли?“ (2011), „Заточен в Рая“ (2013), „На бис“ (поезия), „Насаме с миналото“ (поезия), „В годината на заека“ (поезия), „Виолончелист“, „За изкуството да си служим с правия ъгъл“ (2016), „За миналото и отдавна свършено време“ (2016) и др.

Автор е и на разкази, есета, пътеписи. Негови градежи с масонска тематика са публикувани  в сп. „Зидарски преглед“, „Бюлетина на ОВЛБ“,  „Хрониката“. Чрез официалния сайт на ОВЛБ  те са достъпни и за световната аудитория.

Поклон пред светлата памет на човека, твореца, педагога и наш незабравим брат Венцеслав Николов.