Какво е това Просвещението? Америка.

 

 

В пресечната клетка от колоната „Америка“ и реда „Какво е това Просвещение?“ се чете:

„Понятието ‘американско Просвещение’ трябва да се използва с известна доза условност. Терминът се появява през епохата на Студената война и не се е използвал от американските интелектуалци през ХVІІІ век.“

След като се повтаря известният факт за зависимостта на американското Просвещение от „идеите на европейските учени и философи“, текстът продължава така:

„Американските интелектуалци заимстват ключови политически идеи от Англия и Франция, за да излязат от властта на британската корона и да обосноват избора в полза на републиканската форма на управление. Подобно обобщение обаче изглажда многообразието от форми на политическа, социална и икономическа рефлексия, които се наблюдавали в северноамериканските колонии и младите Съединени щати от ХVІІІ век. Най-важните практически проблеми от дневния ред на американското Просвещение са били плановете за политическо и икономическо самоопределение и създаването на образователна система. Но дори и въпросът за независимостта от Англия, който е бил обект на дискусия до самата Американска революция, не е намерил някакво единно решение (имало е противници на тази стъпка) – точно така, както в Европа, просветителите често заемали различни идеологически и философски позиции.

Като дата за началото на Просвещението в Америка може да се счита 15 октомври 1714 г. На този ден колониалният чиновник Йеремия Дамър дарява на Йейлския колеж 800 съвременни научни и художествени произведения (Бейкън, Лок, Нютон, Шек­спир). Младият учен Самюел Джонсън, след като се запознава с тези книги, съставя нов учебен план за Йейл, който заменя остарялата и непрактична образователна система, имаща основно религиозен характер. Скоро след това и други образователни институции в Северна Америка се реформират по този модел. Американското Просвещение завършва през 20-те години на ХІХ век, когато основните задачи, поставени от просветителите, са изпълнени, а в интелектуалната област започва доминирането на романтизма и позитивизма.“

Културологът би се съгласил с твърдението, че властно разпространилото се течение, приело обозначението „романтизъм“, е заглушило много от лозунгите на Просвещението. По-трудно това би могло да се приеме по отношение на течението, назовано от своя родоначалник Огюст Конт (1798 – 1857) с думата „позитивизъм“, което – като се обръща към емпиричните науки в качеството им на модел за подражание – далеч не загърбва разума и свързаните с него въжделения на просветителите.

Табличната клетка, предназначена за философите на американското Просвещение, повтаряйки отново името на „мисионера, историка и философа“ Самюел Джонсън, добавя във връзка със спомената образователна реформа името на Бенджамин Франклин. А според тази реформа следвало

„да се преподава морална философия вместо теология“

и заедно с това училищата трябвало да бъдат

„отворени за хора от всяко вероизповедание“.

Нататък следва лаконичното уточнение:

„Като други ключови фигури могат да бъдат отделени политиците и политическите публицисти, американските президенти Джон Адамс, Томас Джеферсън, Джеймс Медисън, както и философът Томас Пейн. Именно с техните имена е свързано обсъждането на най-острите въпроси: религиозната свобода, премахването на робството, обсъждането на ценностите на републиканизма и федерализма.“

Началото на настоящата публикация, поставено със септемврийския брой на „Зидарски преглед“, включваше мисъл на М∴У∴ Стар велик оратор, бр∴ Михаил Димитров. Тя заслужава да бъде припомнена:

„Винаги съм твърдял, че факти, обстоятелства, явления, извадени от контекста, могат да добият или чудовищни очертания или да станат храна за бе­зумни твърдения и умозаключения! Тази моя теза до голяма степен се отнася и за по-голямата част от така наречената ‘масонска литература’ или ‘масонска книжнина’, произвеждана столетия за едно много специфично, исторически, социално и, ако щете, религиозно обусловено явление в историята на съвременното западно общество!“

А след като това са редове от негов текст, озаглавен „Eрата на Просвещението, Буржоазната революция и английското Масонство“, то всеки щрих, който дообрисува американските настроения от времето на Просвещението отвъд Атлантика, само биха допълнили така желания контекст.

 

Надолу следват някои фрагменти от ІІІ част на „Здравият разум“ (1776), родени от размирната, но в същото време търсеща панорамна аргументация, мисъл на Томас Пейн. Несъмнено, те провокират и възхвала, но и съпоставки през вековете, и възражения, и чувство за ирония на историята. В същото време недвусмислено подпомагат изясняването на просвещенския контекст.

„Томове са изписани по въпроса за борбата между Англия и Америка. Хора с всякакво положение се впуснаха в полемиката поради различни подбуди и различни замисли, но всичко се оказа безплодно, а времето за разискване свърши. Като последно средство, оръжието решава спора. Кралят предпочете да призове на съд, а континентът прие предизвикателството.“

„Чувал съм някои да твърдят, че тъй като Америка е преуспяла при старата си връзка с Великобритания, тя ѝ е необходима и за нейното бъдещо щастие и винаги ще има същото въздействие. Няма по-измамно нещо от такива доводи. Все едно да кажем, че понеже детето е израснало с мляко, то никога не трябва да яде месо, или че първите двадесет години от нашия живот трябва да станат оправдание за следващите двадесет.“

„Но тя [Великобритания] ни е закриляла, казват някои. (…) Но тя би защитавала и Турция по същите подбуди, а именно заради търговията и господството.

Уви! Ние дълго бяхме заблуждавани от стари предразсъдъци, дадохме големи жертви на суеверието. Ние се хвалехме със закрилата на Великобритания, без да отчитаме, че нейните подбуди са интересите, не привързаността; и че тя не ни е закриляла от нашите врагове заради нас, а от нейните заради самата нея…“

„Европа е прекалено гъсто населена с кралства, за да живее дълго в мир, и щом избухне война между Англия и някоя друга държава, търговията на Америка се разрушава поради нейната връзка с Британия.“

„Всичко честно и разумно се застъпва за отделяне. Кръвта на убитите, плачещият глас на природата вика:

 

‘ДОШЛО Е ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО!’

Дори разстоянието, на което Всемогъщият е разположил Англия и Америка, е силно и естествено доказателство, че господството на едната над другата никога не е било замисъл на небето. Времето, в което континентът е открит, също така се прибавя към тежестта на доказателствата, а начинът, по който е заселен, увеличава силата им. Реформацията бе предшествана от откриването на Америка, като че ли Всемогъщият милостиво е искал да отвори храм за преследваните в бъдещите години, когато родината няма да им дава нито дружелюбие, нито сигурност.“

„Хората с по-бездейна природа гледат някак несериозно на оскърбленията от страна на Великобритания и като се надяват все още, че всичко ще мине добре, са склонни да извикат:

‘Стига, стига, ние пак ще бъдем приятели, въпреки това.’

Вгледайте се обаче внимателно в страстите и чувствата на човешкия род, отнесете учението за помирението към мерките на природата и след това ми кажете дали можете оттук нататък да обичате, да почитате и да служите вярно на една държава, която е донесла огън и меч във вашата страна. Ако не можете да направите всичко това, тогава само се заблуждавате и с вашата мудност съсипвате потомството. Вашите бъдещи отношения с Британия, която нито можете да обичате, нито да почитате, ще бъдат насилени и неестествени и, като се основават само на сегашното удобство, за кратко време отново ще стигнат до още по-окаяно състояние от предишното.

Но ако кажете, че все пак бихте могли да отминете насилията, тогава аз ви питам:

Изгорена ли е вашата къща? Унищожено ли е пред очите ви вашето имущество? Лишени ли са вашите жена и деца от легло, на което да спят, или от хляб, с който да се нахранят? Отнела ли е тяхната ръка ваш родител или ваше дете, оставяйки ви съсипан и злочест?

Ако не е, тогава не можете да съдите тия, на които е отнела. Ако е отнела и въпреки това можете да се ръкувате с убийците, тогава сте недостоен да се наричате съпруг, баща, приятел или любим; и каквато и да е вашата длъжност или титла в живота, вие имате сърце на страхливец и душа на подлизурко.

Не, това не означава нещата да се разгорещяват или преувеличават, а да се поставят връз изпитанието на онези чувства и привързаност, които природата оправ­дава и без които не бихме могли да изпълняваме обществените задължения в живота или да се наслаждаваме на радостите от него. Нямам намерение да представям ужаси с цел да предизвикам отмъщение, а да разбудя от пагубния и недостоен за мъже сън, за да можем решително да преследваме определена цел. Не е по силите на Британия или Европа да завладеят Америка, ако тя сама не си навреди чрез мудност и плахост.“

„Всички мирни средства се оказаха безрезултатни. Нашите молби бяха отхвърлени с презрение; и започнаха да ни убеждават, че нищо не ласкае суетата и не засилва упорството на кралете както многократните молби, и нищо не е допринесло повече от такива именно прояви кралете на Европа да станат абсолютни монарси.“

„Хиляди вече са съсипани от британската жестокост; още хиляди може би ще бъдат постигнати от същата участ. Тези хора изпитват по-други чувства от нас, които не сме понесли нищо. Всичко, което те имат сега, е свободата; това, което са притежавали по-рано, е пожертвано заради нея и като нямат какво повече да губят, те презират подчинението.“

„Нашето първо мнение рядко е наистина вярно, но в този случай е именно така; защото трябва да се боим десетократно повече от една закърпена връзка, отколкото от независимостта. Аз приемам положението на пострадалия като свое собствено и заявявам тържествено, че ако бях прогонен от къща и дом, имуществото ми – унищожено, състоянието ми – съсипано, като човек, чувствителен към неправди, аз никога не бих приел проповядването на помирение, нито бих се считал обвързан с него.“

„Но къде е, казват някои, кралят на Америка? Ще ти кажа, друже, той царува горе и не поразява човешкия род като кралския варварин на Великобритания. Все пак, за да не изглежда, че ни липсва нещо, дори суетни почести, нека бъде отреден тържествен ден за обявяване на хартата; нека тя се появи положена върху Божествения закон, върху Божието слово; нека върху нея бъде поставена корона, по която светът да разбере, че доколкото приемаме монархията, в Америка ще ЦАРУВА ЗАКОНЪТ. Защото както при самовластното управление кралят е закон, така в свободните страни законът би трябвало да бъде крал и не би трябвало да има никакъв друг. Но за да не би след това да възникне някаква злоупотреба, нека в края на обреда короната бъде съборена и разпиляна сред хората, на които принадлежи.

О, вие които обичате човешкия род! Вие, които се осмелявате да се опълчите не само срещу тиранията, но и срещу тиранина, изправете се! Всяко кътче на Стария свят се огъва от потисничество. Свободата е преследвана по цялата Земя. Азия и Африка отдавна са я пропъдили. Европа я смята за чужденец, в Англия са я предупредили да напусне. О, приемете скитницата и пригответе навреме убежище за човешкия род!“

Първото изречение, което се чете в табличната клетка, обозначена с името „За човека“, гласи:

„По правило американските просветители оценяват човешката природа като егоистична и индивидуалистична.“

 

Веднага обаче се продължава със следващите изречения:

„Основното свойство на човека (както и на всички живи същества) е способността да изживява страдание. Желанието да се отърве от страданието подтиква човека да се замисли за своето положение и, съответно, това стимулира прогреса. Човек, търсейки удоволствие, се отървава от един вид страдание, но веднага се сблъсква с друго. Задачата на политическото управление е: да съотнесе егоистичните интереси на всеки един от гражданите с общите интереси на държавата.“

 

 

Илия Кожухаров, Главен редактор на сп. „Зидарски преглед“, Стар Велик оратор на ОВЛБ.